* * *

Мигът е вечност, докато сме там.

Стар кадър, избелял от времето.

Ти пък – сам сред липите.

Чаят завира, чайникът свири.

Денят си отива по старите жици

- скрежта го препъва.

Един гълъб идва за трохи –

даваш му последните, останали от теб,

от цялостта ти.

А вечер – на скърцащия стол седиш.

Навън ръми.

Ръмиш и ти.

15.06.2015г.