* * *

И снощи ти бе там –

в дрипи върху стар найлон.

Ежедневието ти преминаваше под тази стряха,

сякаш бърза за уютния си дом.

Белите звезди на небосвода бяха там

за теб, със теб.

Но хей, онази даже ти намигва

-   няма ли да й отвърнеш?

Ти си прегърнал куче.

Приятел, топлина,

който другите старателно избягват –

щом от улицата е, не е за тях това.

Днеска минах пак.

И кучето ли, ти ли – рекох си така –

защо да не отида и да ти подам ръка?

Ти беше там, а аз бях тук.

Аз имах дом, а ти пък – път.

Е, кой приятелю е по-богат? Кучето или човекът.

13.06.2015г.