Сметката, моля!

Отражението в прозореца говореше повече от теб. Отвъд него един мъж без поглед потропваше с бастуна си по разхлопаните плочки на тротоара, опитвайки се да намери пътя сред тази тъмнина от лица. Той леко пристъпваше, ходовете му бяха плахи, жестовете – забавени. Този човек виждаше повече от теб.

Тролеят отмина. Вървях. На посоки. Отражението остана в прозореца. Слепецът побутваше леко околните в опитите си да се прибере у дома, където е спокоен. С шапка и тъмни очила, леко прегърбен. Не се открояваше особено. Освен бастунът.

Седях на седалката и гледах вътре. В стъклото. Разговор без думи с отражение без образ. Погледът ми се отнесе навън. Един старец разгъваше бастуна си насред претъпкания тротоар. Намести очилата си и хвана дръжката на бастуна. Обърна се и ме видя. Видя отражението и кимна. Отвърнах му. Тролеят потегли.

Слепецът ме видя така, както ти не ме бе виждал. Отражението разговаряше повече от теб. Аз бях просто свидетел.

Юни 2015г.